Лежи на пода чашата, която
в яда си ти за нищо потроши.
Заби се стъкълце едно отляво,
в сърцето драскотина прокърви.
Преглътнах сухо глътката горчива,
отровата отмих със две сълзи.
И ето, че отново съм щастлива –
изваях нова чаша с нежен стих.
Кристала смесих със любовно биле,
със огън от очите ти го сгрях
и го калих с усмивка – мен да пиеш.
От тебе да си тръгна не успях.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
