Лежи на пода чашата, която
в яда си ти за нищо потроши.
Заби се стъкълце едно отляво,
в сърцето драскотина прокърви.
Преглътнах сухо глътката горчива,
отровата отмих със две сълзи.
И ето, че отново съм щастлива –
изваях нова чаша с нежен стих.
Кристала смесих със любовно биле,
със огън от очите ти го сгрях
и го калих с усмивка – мен да пиеш.
От тебе да си тръгна не успях.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
