25 авг. 2018 г., 22:02

Една истинска история

589 6 12

Тъй както си стояха на терасата,
на шкафа наредени четири джанти,
заемаха безкрайно много място
и до прането все ми бяха - "анти".
Но в летен ден небето ми изпрати
такава лятна, чудна изненада -
две гълъбчета, още непознати,
гнездо си свиха на едната джанта.
И въпреки на птичата уплаха,
и литването само щом ме видят...
в гнездото малко две яйца стояха.
Такава радост, кой да я предвиди?!
А после се редуваха тъй чинно
и мътеха си тихо, денонощно...
Каква любов във птичетата мили,
какво желание, каква грижовност?
А аз на пръсти... и вода, и зрънце
до тях, наблизо всеки ден оставям...
и къщата ми с радост се изпълва,
а те започнаха да ме познават.
Сега ме гледа рошавичко пиле
и зее срещу мен със човка малка.
Помилвах го и бързичко се скривам.
Не съм на място - то си има майка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как хубаво разказваш,Райна!Чак ми се прииска да ги видя тези птички,собено малкото!На малкото телце,още голо,има такава огромна човка,която все е отворена..../имам в лаптопа папки със животни,птици ,цветя и др.и там в гнездо с няколко птичета,всички са зяпнали....мила картинка!
  • Усмихващо
  • Благодаря ви , приятели! С вас се споделя и радост, и мъка с удоволствие!
  • Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив!
  • Радост в къщи, стопляща сърцето!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...