25.08.2018 г., 22:02

Една истинска история

587 6 12

Тъй както си стояха на терасата,
на шкафа наредени четири джанти,
заемаха безкрайно много място
и до прането все ми бяха - "анти".
Но в летен ден небето ми изпрати
такава лятна, чудна изненада -
две гълъбчета, още непознати,
гнездо си свиха на едната джанта.
И въпреки на птичата уплаха,
и литването само щом ме видят...
в гнездото малко две яйца стояха.
Такава радост, кой да я предвиди?!
А после се редуваха тъй чинно
и мътеха си тихо, денонощно...
Каква любов във птичетата мили,
какво желание, каква грижовност?
А аз на пръсти... и вода, и зрънце
до тях, наблизо всеки ден оставям...
и къщата ми с радост се изпълва,
а те започнаха да ме познават.
Сега ме гледа рошавичко пиле
и зее срещу мен със човка малка.
Помилвах го и бързичко се скривам.
Не съм на място - то си има майка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как хубаво разказваш,Райна!Чак ми се прииска да ги видя тези птички,собено малкото!На малкото телце,още голо,има такава огромна човка,която все е отворена..../имам в лаптопа папки със животни,птици ,цветя и др.и там в гнездо с няколко птичета,всички са зяпнали....мила картинка!
  • Усмихващо
  • Благодаря ви , приятели! С вас се споделя и радост, и мъка с удоволствие!
  • Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив!
  • Радост в къщи, стопляща сърцето!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...