Една крачка към утре

Поэзия

44 1 2

Готова ли съм вече за промяна,

дали изхвърлих старите си рани?

Нали пораснах малко по-голяма,

с капка обич в прашните ми длани?

Останаха ли призраци във дрешника,

на миналото с хиляди въпроси?

Нали човекът всъщност грешник е

и своя кръст до оня свят си носи?

Но аз общувам често с огледалото,

и някак позволих си да съм грешна…

Една прашинка обич съм от цялото,

не ме е страх съдбата да посрещна!

И ще оставя на мъдрата Вселена,

към новото ни утре да ме води,

с надеждата в сърцето ми родена,

че е време мракът да си ходи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Зои (Живка Иванова)

Да, така е Анахид, болката ни променя, някои стават по- лоши, някои по- добри...Аз вярвам, че светлината има силата да ни води в пътя, просто трябва да и се доверим

2025-12-05T16:23:54+02:00
AnabeII (Анахид Демирова)

Права си-всеки се ражда със своя кръст. Но има и такива, на които под бебешкото кошче при орисването се е скрил един Ангел. И когато орисниците са орисвали какъв да е кръста и си заминали. Ангелът е излязъл от под кошчето и е целунал бебето по челото. От тази целувка се е образувала една невидима звезда. Една звезда, в която някои са стреляли къдее.. с халосни патрони, къде с прашки за врабци..Но тя никога не е била убита. Стояла си е там невидима и горда и е чакала своето време-да напълни бурканите с туршия. Тоест.. вярвам, че всеки има избор-да възкръсне ли на този кръст или.. да се остави да го изкълват гаргите. Възкръсването става не с много труд, а с много болка, която да те премаже като валяк. Защо? За да проимаш нужда от Тишината след болката. Тишината, в която да се намериш и да възкръснеш. А повечето хора изпадат в ужас от това да останат сами. Страхуват се от това, което ще открият в тишината. Сами на себе си са враг. А кой слага на врага си корона?

2025-12-05T16:09:57+02:00