Една крачка към утре

Comments

• 

  Зои (Живка Иванова)

  Да, така е Анахид, болката ни променя, някои стават по- лоши, някои по- добри...Аз вярвам, че светлината има силата да ни води в пътя, просто трябва да и се доверим

  2025-12-05T16:23:54+02:00
• 

  AnabeII (Анахид Демирова)

  Права си-всеки се ражда със своя кръст. Но има и такива, на които под бебешкото кошче при орисването се е скрил един Ангел. И когато орисниците са орисвали какъв да е кръста и си заминали. Ангелът е излязъл от под кошчето и е целунал бебето по челото. От тази целувка се е образувала една невидима звезда. Една звезда, в която някои са стреляли къдее.. с халосни патрони, къде с прашки за врабци..Но тя никога не е била убита. Стояла си е там невидима и горда и е чакала своето време-да напълни бурканите с туршия. Тоест.. вярвам, че всеки има избор-да възкръсне ли на този кръст или.. да се остави да го изкълват гаргите. Възкръсването става не с много труд, а с много болка, която да те премаже като валяк. Защо? За да проимаш нужда от Тишината след болката. Тишината, в която да се намериш и да възкръснеш. А повечето хора изпадат в ужас от това да останат сами. Страхуват се от това, което ще открият в тишината. Сами на себе си са враг. А кой слага на врага си корона?

  2025-12-05T16:09:57+02:00