Една крачка към утре
Готова ли съм вече за промяна,
дали изхвърлих старите си рани?
Нали пораснах малко по-голяма,
с капка обич в прашните ми длани?
Останаха ли призраци във дрешника,
на миналото с хиляди въпроси?
Нали човекът всъщност грешник е
и своя кръст до оня свят си носи?
Но аз общувам често с огледалото,
и някак позволих си да съм грешна…
Една прашинка обич съм от цялото,
не ме е страх съдбата да посрещна!
И ще оставя на мъдрата Вселена,
към новото ни утре да ме води,
с надеждата в сърцето ми родена,
че е време мракът да си ходи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
Тоест.. вярвам, че всеки има избор-да възкръсне ли на този кръст или.. да се остави да го изкълват гаргите. Възкръсването става не с много труд, а с много болка, която да те премаже като валяк. Защо? За да проимаш нужда от Тишината след болката. Тишината, в която да се намериш и да възкръснеш. А повечето хора изпадат в ужас от това да останат сами. Страхуват се от това, което ще открият в тишината. Сами на себе си са враг. А кой слага на врага си корона?