15 февр. 2011 г., 18:56  

Една любов

905 0 6

Бродиш сам в нощта студена

и търсиш любовта

в лицата на безброй жени...

А тя, Една те чака дълго в моите очи!

 

В сълзите ми събирана отдавна,

но те потънали са в тъмнина...

Дали ще я познаеш?...

Дали ще можеш да почувстваш любовта?...

 

Ръцете ми, докосвали те с нежност,

говорят вместо мен сега и

устните целувани от теб отдавна

Обичам те... шептят в тишина!


Душата ми, потънала  в очакване

във времето, като че ли е спряло!

Завинаги ли теб ще искам?...

Завинаги ли тебе ще обичам?...


А ти... бродиш сам в нощта студена

и търсиш любовта!

Но не в сърцето ми, а в други хиляди лица!

                                                                                                                                                                                                                                                                 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Една любов е цял един живот, някои от нас са като котките...
    !!!
  • Благодаря ти Джим!Радвам се че ти харесват стиховете ми! А,на мен пък твоите картини
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Много красиво! Истинско БЛАГОДАРЯ и поздрави!
  • Сърдечно ви благодаря Огнян,Милена и Антоан за хубавите и топли коментари! Радвам се,че откровението ми е достигнало до сърцата ви!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...