В онази нощ, преди снегът да погребе земята,
преди на жиците телата да изстенат в до мажор
и вятърът преди да раздере със вой платната
на една почти забравена любов, преди във хор
да гракнат мислите ми като ято черни гарвани,
с плющящи плащове от мрак в небе оловно,
преди деня, във който в Господа не вярвам,
преди наивно да объркам еликсира със отровата,
преди да се изгубя в лабиринт въпроси неизречени
и сълзите пресъхнали с усмивка да маскирам,
преди да изчисля, че самотата равна е на вечност
и няма връщане. Преди това, когато още се намирах ...