Една открадната нощ
В онази нощ, преди снегът да погребе земята,
преди на жиците телата да изстенат в до мажор
и вятърът преди да раздере със вой платната
на една почти забравена любов, преди във хор
да гракнат мислите ми като ято черни гарвани,
с плющящи плащове от мрак в небе оловно,
преди деня, във който в Господа не вярвам,
преди наивно да объркам еликсира със отровата,
преди да се изгубя в лабиринт въпроси неизречени
и сълзите пресъхнали с усмивка да маскирам,
преди да изчисля, че самотата равна е на вечност
и няма връщане. Преди това, когато още се намирах
във пъстрия си поглед, в дума, в жест, в молитва,
във грешка, в тънка бръчка върху бяло слепоочие,
в сирена корабна, във кичур, с вятъра политнал,
и в посветен на мене стих – без дъх, без точки...
Тогава, във онази нощ, от делника открадната,
бях жива, косите ми в ръцете ти откриваха простори,
като птици. В онази нощ, преди снегът да падне...
На Дявола сега си плащам, с молитвата да се повтори.
© Даниела All rights reserved.
