Apr 11, 2012, 10:01 AM

Една открадната нощ 

  Poetry » Other
777 0 7

В онази нощ, преди снегът да погребе земята,

преди на жиците телата да изстенат в до мажор

и вятърът преди да раздере със вой платната

на една почти забравена любов, преди във хор

 

да гракнат мислите ми като ято черни гарвани,

с плющящи плащове от мрак в небе оловно,

преди деня, във който в Господа не вярвам,

преди наивно да объркам еликсира със отровата,

 

преди да се изгубя в лабиринт въпроси неизречени

и сълзите пресъхнали с усмивка да маскирам,

преди да изчисля, че самотата равна е на вечност

и няма връщане. Преди това, когато още се намирах

 

във пъстрия си поглед, в дума, в жест, в молитва,

във грешка, в тънка бръчка върху бяло слепоочие,

в сирена корабна, във кичур, с вятъра политнал,

и в посветен на мене стих – без дъх, без точки...

 

Тогава, във онази нощ, от делника открадната,

бях жива, косите ми в ръцете ти откриваха простори,

като птици. В онази нощ, преди снегът да падне...

На Дявола сега си плащам, с молитвата да се повтори.

 

 

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, че се спряхте на моята страничка! Светли празници и на вас - Кадир, Анджамбман, Силви, Ив, Елена, Селвер!
  • С Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Светли празници!
  • Преди това, когато още се намирах
    във пъстрия си поглед, в дума, в жест, в молитва,
    във грешка, в тънка бръчка върху бяло слепоочие,
    в сирена корабна, във кичур, с вятъра политнал,
    и в посветен на мене стих – без дъх, без точки.

    Поздрави, Дани! Проникновено пишеш, думите ти ме застигат!
  • ... най-тъмно е, преди изгрев, мила...
    прегръщам те!
  • Красиво! Поздрав!
  • ...очите им ще се обагрят, мигом,
    в нов невиждан цвят,
    душите им простор ще видят,
    научили се - да летят!
Random works
: ??:??