2 июн. 2020 г., 13:48

Едно 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Гражданская, Строгие формы
1079 0 0

Водата отмиваше бялата зима,

от вечно обичаща скрита поляна,

поседнах във скута на мойта любима,

природата — извор на всяка промяна.

 

И мислите — много, а всъщност една.

Въпрос съществуващ от наш‘та зора.

На глас съм се питал и докато спя:

Кога ще се слеят? — небе и земя.

 

Поетът и войнът танцуват в синхрон,

певец и критик следват същите ноти.

Съдията е седнал под малък заслон,

до него художник си багри платното.

 

Погледнах към ято необуздани птици,

отлитайки ведно, разбрах — що е единство...

© Тихомир Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??