Jun 2, 2020, 1:48 PM

Едно

1.3K 0 0

Водата отмиваше бялата зима,

от вечно обичаща скрита поляна,

поседнах във скута на мойта любима,

природата — извор на всяка промяна.

 

И мислите — много, а всъщност една.

Въпрос съществуващ от наш‘та зора.

На глас съм се питал и докато спя:

Кога ще се слеят? — небе и земя.

 

Поетът и войнът танцуват в синхрон,

певец и критик следват същите ноти.

Съдията е седнал под малък заслон,

до него художник си багри платното.

 

Погледнах към ято необуздани птици,

отлитайки ведно, разбрах — що е единство...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомир Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...