Едно безумно спокойствие
1.1K
0
2
Бяла приказка,
спокойствие и тишина.
Бялото е скучен цвят за мен,
а от спокойствие сърцето забравя
как да бие бързо.
И какво щеше да е, ако валеше
шарен сняг със вкус на сладолед...
Спокойствие. Едно безумно спокойствие.
Обичаш ме? А защо не чувам сърцето ти?
Искаш ме? Изложена на витрината,
нека всички ти завиждат, че ме имаш.
А май забрави, че под стъклената ми обвивка
се крие истинското ми сърце,
което има нужда от живот.
Ти даже и не забелязваш
колко бели сме станали.
Избледняваме, също както любовта ни,
която някога преливаше от цветове...
Но нека не забравяме, зимата свършва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нямам Все права защищены
