Едно безумно спокойствие
Бяла приказка,
спокойствие и тишина.
Бялото е скучен цвят за мен,
а от спокойствие сърцето забравя
как да бие бързо.
И какво щеше да е, ако валеше
шарен сняг със вкус на сладолед...
Спокойствие. Едно безумно спокойствие.
Обичаш ме? А защо не чувам сърцето ти?
Искаш ме? Изложена на витрината,
нека всички ти завиждат, че ме имаш.
А май забрави, че под стъклената ми обвивка
се крие истинското ми сърце,
което има нужда от живот.
Ти даже и не забелязваш
колко бели сме станали.
Избледняваме, също както любовта ни,
която някога преливаше от цветове...
Но нека не забравяме, зимата свършва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нямам Всички права запазени
