Едно безумно спокойствие

3.12.2009 г., 11:35 ч.

Поезия » Любовна

825 0 2

Бяла приказка,
спокойствие и тишина.
Бялото е скучен цвят за мен,
а от спокойствие сърцето забравя
как да бие бързо.
И какво щеше да е, ако валеше
шарен сняг със вкус на сладолед...

Спокойствие. Едно безумно спокойствие.
Обичаш ме? А защо не чувам сърцето ти?

Искаш ме? Изложена на витрината,
нека всички ти завиждат, че ме имаш.
А май забрави, че под стъклената ми обвивка
се крие истинското ми сърце,
което има нужда от живот.

Ти даже и не забелязваш
колко бели сме станали.
Избледняваме, също както любовта ни,
която някога преливаше от цветове...

Но нека не забравяме, зимата свършва...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Elda (Лора)

2010-11-23T15:22:49+02:00

Харесах финала ти!

Ти даже и не забелязваш
колко бели сме станали.
Избледняваме, също както любовта ни,
която някога преливаше от цветове...

Но нека не забравяме, зимата свършва...
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-02-19T01:21:37+02:00

И какво щеше да е, ако валеше
шарен сняг със вкус на сладолед...

прекалено прозаично е
имам спомен че говорихме някога за това

здрасти