27 окт. 2013 г., 17:21

Едно фалирало издателство

573 0 5

 

 

                               Едно фалирало издателство

 

                                             (... вместо идея за клип)

 

 

                                Фалирало издателство,

                                       с разни сюжети -

                                 с познати притчи

                                       и неизвестни куплети.

                                  Потънали в прах,

                                        а очаквали слава.

                                   Само часовникът припявал

                                         и още припява.

                                    Било пълно мазето,

                                         с пълни кашони.

                                     В тях - съдби и беди,

                                         смях и плач на мадони -

                                      измислена смелост

                                         и излъгана вяра -

                                     обреченост, любов, изневяра...

                                            Сам - лист от книга -

                                      преборил се с мрака.

                                             През решетката минал

                                       и смирено зачакал.

                                               Един взел, зачел го...

                                        Каква орисия! За този -

                                               с думи изписан,

                                         къс от хартия!

                                                После окалян,

                                         но препредаван,

                                            и за амбалаж,

                                         често продаван,

                                              приятели търси

                                          той из Земята.

                                              Писателят 

                                           му познава съдбата.

                                                     

                                                 *     *    *

                                          Алегорията има 

                                              прилика такава,

                                           и в живота понякога

                                               така става.

                                          

                                                    

                                   

     

                     

            

                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...