5 нояб. 2016 г., 17:39  

Едно писмо от любов

1.7K 2 6

 

 

Все още. Дори от далече.

Дори и от по-нататък.

Отвъд нещата. Помня те.

Всеки един миг те помня.

 

Твоя топъл бриз вечно чувствам.

Когато идваш при мен – любов,

и когато скачам аз по поляната,

хванат за твоите ръце. Моя душа.

 

Да забравя, че те обичам?! Как?

Как да те забравя? – Сърцето ми...

Ти си това, което пазя във всяка

своя частица. Едно писмо от любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...