Все още. Дори от далече.
Дори и от по-нататък.
Отвъд нещата. Помня те.
Всеки един миг те помня.
Твоя топъл бриз вечно чувствам.
Когато идваш при мен – любов,
и когато скачам аз по поляната,
хванат за твоите ръце. Моя душа.
Да забравя, че те обичам?! Как?
Как да те забравя? – Сърцето ми...
Ти си това, което пазя във всяка
своя частица. Едно писмо от любов.
© Антонио All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
