14 июн. 2023 г., 12:44

Едва ли не апокалипсис

440 0 0

Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада. 
А после става много ясно, 
банално, скучно, предвидѝмо 
и в този свят висиш на място, 
че сякаш примка на бесило е. 
Едва ли не апокалипсис  
във рамките на некролога, 
подписали го неколцина близки, 
които ще жалеят гроба ти. 
Така, че слезли на земята 
сме някак по-неуязвими, 
предвид как, падайки от небесата 
наивно мислим че летиме... 
Не се сбогуваме с илюзии 
и първо вярваме в лъжите, 
понеже истината е контузена, 
а молим щастие в душите си... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
13.06.2023


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...