14 июн. 2023 г., 12:44

Едва ли не апокалипсис

444 0 0

Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада. 
А после става много ясно, 
банално, скучно, предвидѝмо 
и в този свят висиш на място, 
че сякаш примка на бесило е. 
Едва ли не апокалипсис  
във рамките на некролога, 
подписали го неколцина близки, 
които ще жалеят гроба ти. 
Така, че слезли на земята 
сме някак по-неуязвими, 
предвид как, падайки от небесата 
наивно мислим че летиме... 
Не се сбогуваме с илюзии 
и първо вярваме в лъжите, 
понеже истината е контузена, 
а молим щастие в душите си... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
13.06.2023


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...