14.06.2023 г., 12:44

Едва ли не апокалипсис

437 0 0

Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада. 
А после става много ясно, 
банално, скучно, предвидѝмо 
и в този свят висиш на място, 
че сякаш примка на бесило е. 
Едва ли не апокалипсис  
във рамките на некролога, 
подписали го неколцина близки, 
които ще жалеят гроба ти. 
Така, че слезли на земята 
сме някак по-неуязвими, 
предвид как, падайки от небесата 
наивно мислим че летиме... 
Не се сбогуваме с илюзии 
и първо вярваме в лъжите, 
понеже истината е контузена, 
а молим щастие в душите си... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
13.06.2023


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...