Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада. 
А после става много ясно, 
банално, скучно, предвидѝмо 
и в този свят висиш на място, 
че сякаш примка на бесило е. 
Едва ли не апокалипсис  
във рамките на некролога, 
подписали го неколцина близки, 
които ще жалеят гроба ти. 
Така, че слезли на земята 
сме някак по-неуязвими, 
предвид как, падайки от небесата 
наивно мислим че летиме... 
Не се сбогуваме с илюзии 
и първо вярваме в лъжите, 
понеже истината е контузена, 
а молим щастие в душите си... 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
13.06.2023