Ranrozar (Стойчо Станев)
635 19232
15 февр. 2024 г., 12:29  

Екзистенция 

  Поэзия » Другая
257 6 11

 

 

               на Сашо Дончев 

 

На таланта трудно се прощава.

Навярно, защото е невинен. 

Нима на любовта е нужна слава 

или някаква си там сервилност?

 

На таланта трудно се прощава:

за радостта посята във душата, 

за думите,които ни спояват,

за усмивката на добротата!

 

На таланта трудно се прощава.

Но кой не иска с него да живее?

Ненужните слова жадуват слава. 

И кой ще забрани на слънцето да грее?

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сърдечно благодаря, Вили!🙏
  • Много ми хареса, Стойчо! Казал си го точно и ясно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара и оценката, Пепи!
  • Завистта няма почивен ден.
    Хубав стих!
  • Благодаря за Любими, Миг31!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Нали знаеш традициите на старобългарите:всяка година в дар на Тангра жертвали по един талантлив младеж...Може би завистта и омразата към талантливите е религиозен ритуал от време оно и езическа традиция у нас.
  • Чудесен стих, Стойчо! Поздравление!
    Припомни ми и финала на стихотворението "Ван Гог" на Николай Кънчев /лека му пръст!/:

    "Безкрайно е жестока участта да имаш дарба."
  • Благодаря за коментара и оценката, Николай!👌
  • Чудесен стих, Стойчо!💙🍀🍀🍀
  • Благодаря за хубавите думи и оценката,Даниела!👌
  • Красив начин да кажеш "Благодаря" на твореца! Поздравления!
Предложения
: ??:??