Feb 15, 2024, 12:29 PM  

Екзистенция

  Poetry » Other
528 6 11

 

 

               на Сашо Дончев 

 

На таланта трудно се прощава.

Навярно, защото е невинен. 

Нима на любовта е нужна слава 

или някаква си там сервилност?

 

На таланта трудно се прощава:

за радостта посята във душата, 

за думите,които ни спояват,

за усмивката на добротата!

 

На таланта трудно се прощава.

Но кой не иска с него да живее?

Ненужните слова жадуват слава. 

И кой ще забрани на слънцето да грее?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...