на Сашо Дончев
На таланта трудно се прощава.
Навярно, защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или някаква си там сервилност?
На таланта трудно се прощава:
за радостта посята във душата,
за думите,които ни спояват,
за усмивката на добротата!
На таланта трудно се прощава.
Но кой не иска с него да живее?
Ненужните слова жадуват слава.
И кой ще забрани на слънцето да грее?
© Стойчо Станев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
