Буен вятър стройна ела залюби,

щом я видя́, ума си по нея загуби...

Подари ѝ букет от гръмотевици страшни,

запя ѝ песни в хор от виелици прашни.

Милва я с ухания на бризове далечни,

окичи я с огърлица от камъни речни.

Довя ѝ ехо от птичи песни сладкопойни

и шепота на морските вълни спокойни.

Поднесе ѝ капки дъжд – блестящи като мъниста,

освежи я с повей от утрин, събуждаща се чиста.

Покани я на валс от плаващи в ефира листи,

докосна я с трепета на хоризонтите лъчисти...

Направи всичко това, без да знае,

че елата само от... брадва ще се смае!

Какво да се прави,
отношението ѝ е обидно,

но елата е дърво фригидно!

И за да може някой да я трогне,

трябва брадвата да му помогне!