Буен вятър стройна ела залюби,
щом я видя́, ума си по нея загуби...
Подари ѝ букет от гръмотевици страшни,
запя ѝ песни в хор от виелици прашни.
Милва я с ухания на бризове далечни,
окичи я с огърлица от камъни речни.
Довя ѝ ехо от птичи песни сладкопойни
и шепота на морските вълни спокойни.
Поднесе ѝ капки дъжд – блестящи като мъниста,
освежи я с повей от утрин, събуждаща се чиста.
Покани я на валс от плаващи в ефира листи,
докосна я с трепета на хоризонтите лъчисти... ...