Буен вятър стройна ела залюби,
щом я видя́, ума си по нея загуби...
Подари ѝ букет от гръмотевици страшни,
запя ѝ песни в хор от виелици прашни.
Милва я с ухания на бризове далечни,
окичи я с огърлица от камъни речни.
Довя ѝ ехо от птичи песни сладкопойни
и шепота на морските вълни спокойни.
Поднесе ѝ капки дъжд – блестящи като мъниста,
освежи я с повей от утрин, събуждаща се чиста.
Покани я на валс от плаващи в ефира листи,
докосна я с трепета на хоризонтите лъчисти...
Направи всичко това, без да знае,
че елата само от... брадва ще се смае!
Какво да се прави,
отношението ѝ е обидно,
но елата е дърво фригидно!
И за да може някой да я трогне,
трябва брадвата да му помогне!
© Петър All rights reserved.