10 сент. 2023 г., 10:22

Еманация на любовта

598 2 0

Земята наша уж е кръгла
и трябва да ни среща пак. 
По пътя някъде размина, 
съдбата наша в този час.

 

Аз търсих те отново в здрача,
в утрините край полето,
край кея в бара вдигах чаша
в такт с вълните на морето.

 

Катерих върхове безмерни. 
В сянката им търсих полъх 
от твоите слова тъй нежни
докоснали сърцето свръх. 

 

Потърсих поглед във водите
на сладководни езера
и тайно си представях дните
с теб до края на света. 

 

Попитах птиците в небето
дали са срещали мъжа, 
откраднал тайно ми сърцето, 
без него - пустош и тъга.

 

Попитах силно в пещерите
дали са чували за теб, 
но ехото от дълбините
ми върна само "лед", "лед", "лед"...

 

Останаха звездите само
да ги попитам в тази нощ.
Дали ще ми ударят рамо
да засияят с пълна мощ!

 

Обичайте и вие нежно, 
търсете пулса със сърце
и щастието ще е вечно, 
Слънце винаги ще пече! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...