10.09.2023 г., 10:22

Еманация на любовта

599 2 0

Земята наша уж е кръгла
и трябва да ни среща пак. 
По пътя някъде размина, 
съдбата наша в този час.

 

Аз търсих те отново в здрача,
в утрините край полето,
край кея в бара вдигах чаша
в такт с вълните на морето.

 

Катерих върхове безмерни. 
В сянката им търсих полъх 
от твоите слова тъй нежни
докоснали сърцето свръх. 

 

Потърсих поглед във водите
на сладководни езера
и тайно си представях дните
с теб до края на света. 

 

Попитах птиците в небето
дали са срещали мъжа, 
откраднал тайно ми сърцето, 
без него - пустош и тъга.

 

Попитах силно в пещерите
дали са чували за теб, 
но ехото от дълбините
ми върна само "лед", "лед", "лед"...

 

Останаха звездите само
да ги попитам в тази нощ.
Дали ще ми ударят рамо
да засияят с пълна мощ!

 

Обичайте и вие нежно, 
търсете пулса със сърце
и щастието ще е вечно, 
Слънце винаги ще пече! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...