Земята наша уж е кръгла
и трябва да ни среща пак.
По пътя някъде размина,
съдбата наша в този час.
Аз търсих те отново в здрача,
в утрините край полето,
край кея в бара вдигах чаша
в такт с вълните на морето.
Катерих върхове безмерни.
В сянката им търсих полъх
от твоите слова тъй нежни
докоснали сърцето свръх.
Потърсих поглед във водите
на сладководни езера
и тайно си представях дните
с теб до края на света.
Попитах птиците в небето
дали са срещали мъжа,
откраднал тайно ми сърцето,
без него - пустош и тъга.
Попитах силно в пещерите
дали са чували за теб,
но ехото от дълбините
ми върна само "лед", "лед", "лед"...
Останаха звездите само
да ги попитам в тази нощ.
Дали ще ми ударят рамо
да засияят с пълна мощ!
Обичайте и вие нежно,
търсете пулса със сърце
и щастието ще е вечно,
Слънце винаги ще пече!
© Кремена Арменчева All rights reserved.