13 мая 2020 г., 23:40

Ерато

1.2K 1 1

Преди да е запяла, ще прокара

с душата нежна пръстите си леко

по струните и чудната китара

опива сладко, и памучно меко.

 

Мелодия вълшебна и ефирна

в реалното се носи като сън.

Фантазия родила се, неспирна

разпръсква необятно всеки звън.

 

Затваряйки очи, отлита плавно

цялото ми същество отвъд,

където има чувства само, явно

духът свободен е от тежка плът.

 

А когато тя запее с глас,

не бих могъл да го опиша аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...