Ерато
Преди да е запяла, ще прокара
с душата нежна пръстите си леко
по струните и чудната китара
опива сладко, и памучно меко.
Мелодия вълшебна и ефирна
в реалното се носи като сън.
Фантазия родила се, неспирна
разпръсква необятно всеки звън.
Затваряйки очи, отлита плавно
цялото ми същество отвъд,
където има чувства само, явно
духът свободен е от тежка плът.
А когато тя запее с глас,
не бих могъл да го опиша аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
