Преди да е запяла, ще прокара

с душата нежна пръстите си леко

по струните и чудната китара

опива сладко, и памучно меко.

Мелодия вълшебна и ефирна

в реалното се носи като сън.

Фантазия родила се, неспирна

разпръсква необятно всеки звън.

Затваряйки очи, отлита плавно

цялото ми същество отвъд,

където има чувства само, явно

духът свободен е от тежка плът.

А когато тя запее с глас,

не бих могъл да го опиша аз.