2 нояб. 2023 г., 13:01

Есен 14

631 0 0

Сред мрак душата заспива,

ще чезнат слънчевите лъчи,

дух горчива чаша ще изпива,

нощта сред болка ще мълчи!

 

Лятото си отиде неусетно,

настъпи скръбната есен,

дойде време неприветно

и в скепсис съм унесен!

 

Изпълнен отвътре със сълзи,

от които да се избавя не мога,

гледам отчаян как вехнат рози,

расте в мене силната тревога!

 

О, Боже, смили се ти над мен,

дай ми светлина, вяра, опора,

нека бъда бодър и успокоен,

дай сила със зло да се боря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...