2.11.2023 г., 13:01

Есен 14

620 0 0

Сред мрак душата заспива,

ще чезнат слънчевите лъчи,

дух горчива чаша ще изпива,

нощта сред болка ще мълчи!

 

Лятото си отиде неусетно,

настъпи скръбната есен,

дойде време неприветно

и в скепсис съм унесен!

 

Изпълнен отвътре със сълзи,

от които да се избавя не мога,

гледам отчаян как вехнат рози,

расте в мене силната тревога!

 

О, Боже, смили се ти над мен,

дай ми светлина, вяра, опора,

нека бъда бодър и успокоен,

дай сила със зло да се боря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...