2.11.2023 г., 13:01

Есен 14

626 0 0

Сред мрак душата заспива,

ще чезнат слънчевите лъчи,

дух горчива чаша ще изпива,

нощта сред болка ще мълчи!

 

Лятото си отиде неусетно,

настъпи скръбната есен,

дойде време неприветно

и в скепсис съм унесен!

 

Изпълнен отвътре със сълзи,

от които да се избавя не мога,

гледам отчаян как вехнат рози,

расте в мене силната тревога!

 

О, Боже, смили се ти над мен,

дай ми светлина, вяра, опора,

нека бъда бодър и успокоен,

дай сила със зло да се боря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...