Есен 14

Сред мрак душата заспива,

ще чезнат слънчевите лъчи,

дух горчива чаша ще изпива,

нощта сред болка ще мълчи!

Лятото си отиде неусетно,

настъпи скръбната есен,

дойде време неприветно

и в скепсис съм унесен!

Изпълнен отвътре със сълзи,

от които да се избавя не мога,

гледам отчаян как вехнат рози,

расте в мене силната тревога!

О, Боже, смили се ти над мен,

дай ми светлина, вяра, опора,

нека бъда бодър и успокоен,

дай сила със зло да се боря!