10 окт. 2018 г., 13:04

Есен

1.2K 0 0

И пак е есен, листата капят

и се стичат като сълзи в моята душа.

Тревата през пролетта зелена

в кафяви краски е сега.

Лястовиците в редици

броеници по жиците редят,

за път се стягат, на път отиват –

далече от роден дом, от бащин кът.

А ти, моя лястовичке бяла,

ще полетиш ли с тях сега?

Или, изцяло себе си раздала,

лежиш на земята с прекършени крила...

Че тук толкоз хора, търсещи надежда,

докосваха те с трепереща ръка

и сили вече нямаш да поемеш

на път към чуждата страна...

Но мисията своя ти изпълни,

вля надежда във хиляди сърца,

щастлива по друг път поемаш,

от който няма връщане назад...

И пак е есен, листата капят, сълзи текат,      

а в душата моя остава само една едничка самота ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

26 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...