16 сент. 2022 г., 18:59

Есен

939 0 4

Вече си е доста хладно -

есен е сезона.

Колкото да ми е гадно

сложа ще балтона.

 

А жената вече вика:

,,Няма да е тая!

Май ще пусна климатика

в синовата стая.

 

А пък ти иди да купиш

днеска карфиола

и недей да ми се цупиш,

че ще спиш във хола!"

 

Опрян до стената,

не мога се изплъзна.

Ще дигна чукалата,

навънка ще помръзна.

 

Не, че туй тежи ми -

все съм си по вънка.

Наредя ще рими,

няма кой да мрънка.

 

В парка ще поседна

сред хора и дървета.

Гледка ненагледна!

Ще върви сонета.

 

Що пък карфиола

малко не почака!

Нека спя във хола,

но ще хвана влака!

 

До уши ухилен

в къщи ще се върна

със сонета стилен.

Жената ще прегърна

 

и както си е редно

туршията ще правим

като за последно.

А, сол да не забравим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 😊туршията е много важна
    Успех!
  • Предложение -
    Колкото да ми е гадно
    слагам си балтона.
    И още едно -
    Ще посея рими.
  • Рано почна с туршията.... ама хайде да е хаерлия! И глас!
  • Животът си заслужава, каквото и да ни сервира той! Добре, че ние си имаме поезията – тя е нашата разтуха и усмивка, нашата противоотрова в трудния делник. Желая успех на теб и на стихотворението ти, Георги!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...