Вече си е доста хладно -
есен е сезона.
Колкото да ми е гадно
сложа ще балтона.
А жената вече вика:
,,Няма да е тая!
Май ще пусна климатика
в синовата стая.
А пък ти иди да купиш
днеска карфиола
и недей да ми се цупиш,
че ще спиш във хола!"
Опрян до стената,
не мога се изплъзна.
Ще дигна чукалата,
навънка ще помръзна.
Не, че туй тежи ми -
все съм си по вънка.
Наредя ще рими,
няма кой да мрънка.
В парка ще поседна
сред хора и дървета.
Гледка ненагледна!
Ще върви сонета.
Що пък карфиола
малко не почака!
Нека спя във хола,
но ще хвана влака!
До уши ухилен
в къщи ще се върна
със сонета стилен.
Жената ще прегърна
и както си е редно
туршията ще правим
като за последно.
А, сол да не забравим!
© Георги Янков Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »
Успех!