28 сент. 2024 г., 17:28

Есен назаем

839 7 5

Облаци протягат се с усмивка,
небето носи в шепи есента.
Просторът е изпъстрен, а обвивка
оставя златни дири по дланта.

Чадърите запяват свойта песен
танцуват като капки  във дъжда.
Животът днес е чист и интересен.
Аз бързам всеки миг да задържа!

А птиченцето малко на паважа,
оглежда в локвата пак своя лик...
Едва ли мога кратко да го кажа:
Най- ценен е безценният ни миг.

Мигът, когато нямаш даже думи
отвътре ти е светло, не вали...
Нима не гледаш снимки във албуми?
Така е хубаво! Сега се спри!

Облаци протягат се с усмивка!
Небето носи в шепи радостта.
Душата ми е цяла, без обвивка,
с боички взех назаем... есента !

Детелина Стефанова 🍀©

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...