28 сент. 2024 г., 17:28

Есен назаем

847 7 5

Облаци протягат се с усмивка,
небето носи в шепи есента.
Просторът е изпъстрен, а обвивка
оставя златни дири по дланта.

Чадърите запяват свойта песен
танцуват като капки  във дъжда.
Животът днес е чист и интересен.
Аз бързам всеки миг да задържа!

А птиченцето малко на паважа,
оглежда в локвата пак своя лик...
Едва ли мога кратко да го кажа:
Най- ценен е безценният ни миг.

Мигът, когато нямаш даже думи
отвътре ти е светло, не вали...
Нима не гледаш снимки във албуми?
Така е хубаво! Сега се спри!

Облаци протягат се с усмивка!
Небето носи в шепи радостта.
Душата ми е цяла, без обвивка,
с боички взех назаем... есента !

Детелина Стефанова 🍀©

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...