28.09.2024 г., 17:28

Есен назаем

834 7 5

Облаци протягат се с усмивка,
небето носи в шепи есента.
Просторът е изпъстрен, а обвивка
оставя златни дири по дланта.

Чадърите запяват свойта песен
танцуват като капки  във дъжда.
Животът днес е чист и интересен.
Аз бързам всеки миг да задържа!

А птиченцето малко на паважа,
оглежда в локвата пак своя лик...
Едва ли мога кратко да го кажа:
Най- ценен е безценният ни миг.

Мигът, когато нямаш даже думи
отвътре ти е светло, не вали...
Нима не гледаш снимки във албуми?
Така е хубаво! Сега се спри!

Облаци протягат се с усмивка!
Небето носи в шепи радостта.
Душата ми е цяла, без обвивка,
с боички взех назаем... есента !

Детелина Стефанова 🍀©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...