Sep 28, 2024, 5:28 PM

Есен назаем

  Poetry » Love
841 7 5

Облаци протягат се с усмивка,
небето носи в шепи есента.
Просторът е изпъстрен, а обвивка
оставя златни дири по дланта.

Чадърите запяват свойта песен
танцуват като капки  във дъжда.
Животът днес е чист и интересен.
Аз бързам всеки миг да задържа!

А птиченцето малко на паважа,
оглежда в локвата пак своя лик...
Едва ли мога кратко да го кажа:
Най- ценен е безценният ни миг.

Мигът, когато нямаш даже думи
отвътре ти е светло, не вали...
Нима не гледаш снимки във албуми?
Така е хубаво! Сега се спри!

Облаци протягат се с усмивка!
Небето носи в шепи радостта.
Душата ми е цяла, без обвивка,
с боички взех назаем... есента !

Детелина Стефанова 🍀©

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...