22 окт. 2017 г., 22:02  

Есен в селския двор

642 5 16

Мушкатото на двора се усмихна

погалено от есенния дъжд,

а след това смирено, то притихна

във мисли, връхлетели изведнъж.

 

Дали и то за лятото си спомни

и утрините с първата роса,

водата чиста в бабините стомни

и селската пречудна тишина!

 

Подгониха се пилците по двора

и вятърът с листата заигра,

а котката, навярно от умора,

подремваше до пътната врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих аромата! Браво!
  • Благодаря ви, Приятели!
    Гавраиле, като се има предвид, че в природата на котката е да спи и да похапва, навярно сънува нещо вкусно... Благодаря ти за усмивката!
  • Една идилична картина в ренесансов стил.Докосва душата със своите цветове и предизвиква вихър от спомени,укротени от пасторалната Картина на селския двор.
    Какво ли сънува котката?Усмивка!
    Поздрав!
  • Видях го,Руми!Прекрасно!
  • Пренесе ме на село, Руми! Много красиво и истинско е!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...