22 окт. 2017 г., 22:02  

Есен в селския двор

639 5 16

Мушкатото на двора се усмихна

погалено от есенния дъжд,

а след това смирено, то притихна

във мисли, връхлетели изведнъж.

 

Дали и то за лятото си спомни

и утрините с първата роса,

водата чиста в бабините стомни

и селската пречудна тишина!

 

Подгониха се пилците по двора

и вятърът с листата заигра,

а котката, навярно от умора,

подремваше до пътната врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих аромата! Браво!
  • Благодаря ви, Приятели!
    Гавраиле, като се има предвид, че в природата на котката е да спи и да похапва, навярно сънува нещо вкусно... Благодаря ти за усмивката!
  • Една идилична картина в ренесансов стил.Докосва душата със своите цветове и предизвиква вихър от спомени,укротени от пасторалната Картина на селския двор.
    Какво ли сънува котката?Усмивка!
    Поздрав!
  • Видях го,Руми!Прекрасно!
  • Пренесе ме на село, Руми! Много красиво и истинско е!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....