22 окт. 2017 г., 22:02  

Есен в селския двор

637 5 16

Мушкатото на двора се усмихна

погалено от есенния дъжд,

а след това смирено, то притихна

във мисли, връхлетели изведнъж.

 

Дали и то за лятото си спомни

и утрините с първата роса,

водата чиста в бабините стомни

и селската пречудна тишина!

 

Подгониха се пилците по двора

и вятърът с листата заигра,

а котката, навярно от умора,

подремваше до пътната врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих аромата! Браво!
  • Благодаря ви, Приятели!
    Гавраиле, като се има предвид, че в природата на котката е да спи и да похапва, навярно сънува нещо вкусно... Благодаря ти за усмивката!
  • Една идилична картина в ренесансов стил.Докосва душата със своите цветове и предизвиква вихър от спомени,укротени от пасторалната Картина на селския двор.
    Какво ли сънува котката?Усмивка!
    Поздрав!
  • Видях го,Руми!Прекрасно!
  • Пренесе ме на село, Руми! Много красиво и истинско е!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...