Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни
и утрините с първата роса,
водата чиста в бабините стомни
и селската пречудна тишина!
Подгониха се пилците по двора
и вятърът с листата заигра,
а котката, навярно от умора,
подремваше до пътната врата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
като се има предвид, че в природата на котката е да спи и да похапва, навярно сънува нещо вкусно... Благодаря ти за усмивката! 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
