Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни
и утрините с първата роса,
водата чиста в бабините стомни
и селската пречудна тишина!
Подгониха се пилците по двора
и вятърът с листата заигра,
а котката, навярно от умора,
подремваше до пътната врата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
като се има предвид, че в природата на котката е да спи и да похапва, навярно сънува нещо вкусно... Благодаря ти за усмивката! 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
