Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни
и утрините с първата роса,
водата чиста в бабините стомни
и селската пречудна тишина!
Подгониха се пилците по двора
и вятърът с листата заигра,
а котката, навярно от умора,
подремваше до пътната врата.