Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това, смирено, пак притихна
от мисли, връхлетели изведнъж!
Дали за лятото си спомни
и утрините с първата роса,
водата в бабините стомни
и селската пречудна тишина!
Подгониха се пилците по двора
и вятъра с листата заигра,
а котката, навярно от умора,
подремваше до пътната врата!
© Руми Всички права запазени