Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни
и утрините с първата роса,
водата чиста в бабините стомни
и селската пречудна тишина!
Подгониха се пилците по двора
и вятърът с листата заигра,
а котката, навярно от умора,
подремваше до пътната врата.
© Руми All rights reserved.
като се има предвид, че в природата на котката е да спи и да похапва, навярно сънува нещо вкусно... Благодаря ти за усмивката! 
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
