10 нояб. 2024 г., 09:54
Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна –
бездънен, син простор
и грачещи тревожно
рой птици – пръснат хор.
В предзимното мъртвило,
под стария ми дом
потеглящо возило
прибавя цвят на хром. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация