Есенен стих
Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна –
бездънен, син простор
и грачещи тревожно
рой птици – пръснат хор.
В предзимното мъртвило,
под стария ми дом
потеглящо возило
прибавя цвят на хром.
Любов – със срок сезонен,
с плам летен – угасен.
В стъклото – лъч отронен,
изгубен – като мен.
Стихотворението участва във II Национален поетичен конкурс с международно участие на тема: ,,И поглед вечно устремен напред, към утрешния ден…‘‘ П. К. Яворов, организиран от Община Димитровград, кметството на село Скобелево и НЧ "Искрица - 1901" с. Скобелево, и не спечели награда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
