МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1021 4098
10.11.2024 г., 9:54 ч.

Есенен стих 

  Поезия » Друга
116 0 8

Из сънните площади

се лута вятър тих,

пилее листопади,

рисува щрих след щрих

 

от есен невъзможна –

бездънен, син простор

и грачещи тревожно

рой птици – пръснат хор.

 

В предзимното мъртвило,            

под стария ми дом                   

потеглящо возило                                                        

прибавя цвят на хром.

            

Любов – със срок сезонен,

с плам летен – угасен.

В стъклото – лъч отронен,

изгубен – като мен.

 

  Стихотворението участва във II Национален поетичен конкурс с международно участие на тема: ,,И поглед вечно устремен напред, към утрешния ден…‘‘ П. К. Яворов, организиран от Община Димитровград, кметството на село Скобелево и НЧ "Искрица - 1901" с. Скобелево, и не спечели награда.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Потопия
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия » Друга
Лее се тихо вода –
плаче от болка небето.
Някой е хвърлил в калта
бледо, повехнало цвете.
Някой протегнал ръка, ...
  79 
Азбука
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия » Друга
В старото злато на вчерашен ден
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...
  85  2 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??