Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна –
бездънен, син простор
и грачещи тревожно
рой птици – пръснат хор.
В предзимното мъртвило,
под стария ми дом
потеглящо возило
прибавя цвят на хром. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up