Есенно
Жадувам тайно есента мъглива.
Нестихващият ромол на дъжда,
изпращащ всяка капчица игрива,
танцуваща по моите стъкла.
Гората пожълтяла и сънлива,
замислена за своите неща.
Премръзнал вятър да ме милва,
да стъпвам в утринна слана...
Жадувам, обичам тайно есента,
на никого не казвам и мълча.
Че всички хора чакат пролетта,
а аз се сливам със дъжда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
