Nov 15, 2017, 1:48 PM

Есенно

833 5 23

Жадувам тайно есента мъглива.

Нестихващият ромол на дъжда,

изпращащ всяка капчица игрива,

танцуваща по моите стъкла.

Гората пожълтяла и сънлива,

замислена за своите неща.

Премръзнал вятър да ме милва,

да стъпвам в утринна слана...

Жадувам, обичам тайно есента,

на никого не казвам и мълча.

Че всички хора чакат пролетта,

а аз се сливам със дъжда...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...