15.11.2017 г., 13:48

Есенно

836 5 23

Жадувам тайно есента мъглива.

Нестихващият ромол на дъжда,

изпращащ всяка капчица игрива,

танцуваща по моите стъкла.

Гората пожълтяла и сънлива,

замислена за своите неща.

Премръзнал вятър да ме милва,

да стъпвам в утринна слана...

Жадувам, обичам тайно есента,

на никого не казвам и мълча.

Че всички хора чакат пролетта,

а аз се сливам със дъжда...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...