lips_of_angels (Ем)
164 5068
7 нояб. 2010 г., 18:22

Есенно 

  Поэзия
1304 0 22


Днес Ноември е спрял и на тази изсъхнала пейка,

дето денем и нощем попива господни сълзи,

там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея

този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.

 

Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи

и на клоните спят кротко моите думи за теб.

Ако ти се обърнеш веднъж, може даже да видиш,

няма друго назад, нито пътища прашни напред,

 

щом не знам как минава денят ти и колко ли пъти

си се влюбил във нечии чужди и тъжни очи.

Като ехо във мен чувам твоите есенни стъпки,

не към мен, а към други, които сега си открил.

 

Само шепа от кестени топли ръцете ми вечер.

Няма с кой да говоря и с кой да поспоря дори.

Спри до мене на пейката, тихичко, сякаш че в черква.

И ще видиш в очите ми всички господни сълзи.

© Ем Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??