Днес Ноември е спрял и на тази изсъхнала пейка,
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи
и на клоните спят кротко моите думи за теб.
Ако ти се обърнеш веднъж, може даже да видиш,
няма друго назад, нито пътища прашни напред,
щом не знам как минава денят ти и колко ли пъти
си се влюбил във нечии чужди и тъжни очи.
Като ехо във мен чувам твоите есенни стъпки,
не към мен, а към други, които сега си открил. ...